Йордан Стубел В виду зеркала Пред огледалото

Красимир Георгиев
„ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО” („В ВИДУ ЗЕРКАЛА”)
Йордан Иванов Бакалов/ Стубел (1897-1952 г.)
                Болгарские поэты
                Переводы: Терджиман Кырымлы, Катя Белоус, Мира Полянская


Йордан Стубел
ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО

Аз гасна сред стаена тишина.
О, тишина на вечер запустяла –
във ъгъла на срещната стена
с години дреме старо огледало.

Загледан в него, блед и ужасен,
във сенките, които вечно пази, –
една любов, един ненужен ден
отива си над цъфналите вази.

А стаята таинствено мълчи.
Вратите вечерта затвори рано.
По сините картини се здрачи.
В забрава тъне черното пиано.

И сякаш някой шепне: Отче наш!
Във този час на горест и неведа
от срещната стена като мираж
зловещо огледалото ме гледа.


Йордан Стубел
В ВИДУ ЗЕРКАЛА (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)

Угаснуть в потаённой тишине?
потёмкам одного, смотрю, не мало:
в углу, на голой в серости стене
в пыли и дрёме старое зерцало –

в него гляжусь, до жути побледнев:
там теням-мертвецам приют последний?
любовь погасла – и не стало дней?
цветы давно увяли, я – намедни?

И тишина, и синева картин.
Дверь заперта ль, ужель отсель не выйду?
Не заперта – куда, по что идти?..
Рояль-черныш не блещет уж, не виден.

Крестяся, прошептать бы отче наш –
унынье отогнать, пока не поздно:
глянь, зеркало зловещее – мираж –
блюдёт меня по косточкам до мозга.*

               * Парафраз поговорок „разобрать по косточкам” и „до мозга костей”, прим. перев.


Йордан Стубел
В ЗАЗЕРКАЛЬЕ ЛИК (перевод с болгарского языка на русский язык: Катя Белоус)

Унял я пыл средь полной тишины.
О, тишина опустошила вечер –
в углу, напротив что, стены,
сон зеркала старинного был вечен.

И в зазеркалье лик, что бледен, страшен,
хранит навеки тайны он под тенью, –
одну любовь и день, что так неважен;
сидит над вазами, которые в цветеньи.

В той комнате таилась тишина.
И на засов под вечер двери рано.
Сквозь сумерки – картин голубизна.
Забыт был здесь бемоль фортепиано.

И будто прошептал кто: Отче наш!
Во час душевной тьмы да и печали;
напротив, с той стены, будто мираж
то зеркало глядит в меня со зла ли.


Йордан Стубел
ПЕРЕД ЗЕРКАЛОМ (перевод с болгарского языка на русский язык: Мира Полянская)

Я растворился в полной тишине.
О тишина вечерняя пустая.
В углу напротив дремлет на стене
В оправе зеркало, года считая.

Хранитель бледных призрачных теней,
Хочу увидеть бледный и ужасный
Одну любовь в чреде ушедших дней
Над вазами цветущими витавшей.

А комната таинственно молчит.
Ворота вечером закрыты рано.
В картинах синих мирно солнце спит.
В забвеньи черное фортепиано.

И будто кто-то шепчет: „Отче наш!..”
О этот час неведенья и горя,
Напротив на стене мелькнул мираж?
Зловеще зеркало со мною спорит.